Д-р Цветомила Дудевска, д.м.,  над 20 години е управител на

Д-р Цветомила Дудевска, д.м.,  над 20 години е шеф на Специализираната болница за интензивно лекуване на белодробни заболявания (СБАЛББ) в Троян – най-старата профилирана белодробна болница у нас и на Балканите. Тя е експерт по вътрешни заболявания и пневмология и фтизиатрия.

Има компетентност и по здравна информатика и здравен мениджмънт, както и докторска степен по Социална медицина и организация на опазването на здравето.

От години работи и като откривател в интернационалните клинични изпитвания на медикаменти, член е на  български и европейски научни медицински сдружения.

Има квалификации по “Кардиореспираторна диагностика ”, “Спирометрия ”, както и интернационален документ “Пълномощник на система за ръководство на качеството ” и подготовка по “Болничен мениджмънт ” от Университета “Джорджтаун ” във Вашингтон.

Била е три мандата  общински консултант и ръководител на Комисията по опазване на здравето и обществена политика в Общинския съвет в Троян. 

Разговаряме с доктор Цветомила Дудевска за една известна, само че за жал, неизкоренена и през днешния ден сериозна болест – туберкулозата.

- Д-р Дудевска, усилват ли се случаите на туберкулоза у нас?

- През 2018 г.  в отчет на Европейския център за профилактика и надзор върху болесттите се уточни, че през последните 10 години броят на новите случаи на туберкулоза е понижен приблизително с 4,3% годишно. България също регистрира спад на заболяемостта от туберкулоза, като от 30.3 / на 100 000 през 2010 г, през 2020 година тя е 13.0 на 100 000 население.

Но по данни на СЗО  през 2020 и 2021 година честотата на заболяемост от туберкулоза по света се е нараснала с 3,6% за първи път от над две десетилетия, като за това се счита, че е съдействала пандемията от КОВИД -19.  

През актуалната 2022 година в Ловешка област и по-конкретно в Белодробната болница в Троян, също следим прочут растеж на новооткритите пациенти с туберкулоза. Според разбор на СЗО, пандемията от КОВИД-19 е затруднила достъпа на заболели до здравна помощ.

Забавено е диагностицирането и лекуването на пациенти, заради преобразуването на доста от фтизиатричните клиники в инфекциозни, за лекуване на КОВИД-болни. Това евентуално е и причината  за  увеличената смъртност от туберкулоза през последните две години.  Само за  2021 година в света са регистрирани 1,5 млн. умряли от туберкулоза. 

В обява на изданието  The International Journal of Tuberculosis and Lung Disease тази година беше изработен относителен разбор сред двете пандемии – КОВИД-19 и туберкулоза. От години туберкулозата е определена  като  пандемия, защото по света от нея умират приблизително 1 млн. души годишно.

Важен извод в публикацията е нуждата от отнасяне на туберкулозата като световна незабавна обстановка, не по-малко значима от КОВИД – 19 и изискваща същото внимание, запаси и организация  на националните държавни управления и здравната общност. 

- Към момента здравните управляващи у нас ангажирани ли са с туберкулозата?

- През юли 2021 година Министерството на здравеопазването  изготви нова, четвърта по ред, Програма за предварителна защита и надзор на туберкулозата в България за интервала 2021-2025 година, която бе призната с решение на държавното управление. Тя съдържа ограничения, надграждащи постигнатите резултати в битката с туберкулозата в страната и включва услуги по предварителна защита, диагностика, лечение, грижи и поддръжка. Целите на Националната стратегия са понижаване на заболяемостта от туберкулоза с 50% през 2025 година, спрямо 2015 година и понижаване на смъртността от туберкулоза със 75% през 2025 година спрямо 2015 година

- В годините имаме положителни стратегии, само че каква е действителната обстановка?

- Ако заболяемостта от туберкулоза през 2008 година у нас беше 38 на 100 хиляди души население,  през 2020 година новооткритите случаи понижиха до 13.0 на 100 хиляди население, което е доста сериозен триумф. По публични данни все още не се регистрира нарастване, само че паниката ни е, че това е заради обстоятелството, че по време на пандемията пациентите не са стигнали до лечебни заведения, с цел да бъдат диагностицирани.

- Тоест, нови болни е имало през последните две години и половина, само че те не са диагностицирани поради другите проблеми към пандемията, по този начин ли?

- Само през последния месец в нашата болница диагностицирахме  четири нови случая с туберкулоза, до момента в който през цялата 2019 година новооткритите са били 17. През последните няколко месеца хората започнаха по-интензивно да търсят здравна помощ за своите  болести. Очакваме повишаване на заболяемостта. Колеги от профилирани белодробни лечебни заведения в страната оповестяват за пациенти най-вече с тежки форми на туберкулоза, което приказва за късно диагностициране. 

- Кога човек да търси доктор?

- Необходимо е да напомня, че туберкулозата е инфекциозно заболяване, което визира главно дихателните органи. Основният източник на болест е болният от туберкулоза човек. Малка е ролята на болест от хора с извънбелодробна туберкулоза. Това е лечимо и предотвратимо заболяване. 

Проникването на инфекцията в белите дробове става по въздушно-капков път. Храчките на болния съдържат милиони бактерии, като заразяването е доста елементарно, когато човек е покрай болен, който кашля. По тази причина носенето на маска е целесъобразно, изключително когато хората към нас кашлят. Болният от туберкулоза е толкоз рисков, колкото и този с КОВИД-19. Един болен от туберкулоза, в случай че не се лекува, може да зарази  20 души за 1 година.

Около 22% от хората, които са били изложени на нескончаем контакт с туберкулозно болен, се заразяват. А от тях около 10% развиват заболяването на даден стадий от живота си. Дали човек ще развие болестта, зависи в огромна степен от естествените съпротивителни сили на организма му. Трябва да се вземат поради и рисковите фактори, и равнището на самостоятелния имунитет.

„ Замърсяването на въздуха е четвъртият по значимост рисков фактор за  човешката популация и водещ екологичен фактор за здравето на хората. Лошото качество на въздуха е обвързвано с нараснала заболяемост, с дълготрайни резултати върху здравето и с преждевременна смъртност. Множество научни проучвания потвърждават връзката на замърсяването на въздуха с белодробните, сърдечносъдовите и метаболитните болести, диабет вид 2 и с редица карциноми. Основни замърсители на въздуха в промишлените зони и огромните градове са общият суспендиран прахуляк и сероводородът. Те са причина за редица неинфекциозни заболявания  на дихателната система, като бронхити, астма, хронична обструктивна белодробна заболявания други Увредената от тези болести дихателна система допуска по-често развитие  на инфекции, включително на туберкулоза “, изясни лекарят. 

Мария ИВАНОВА